- Поводът да седна да напиша тази кратка статия е един тъп спор с поредните „млади срещу системата“, но всъщност е доста мислен от мен и изстрадан и си признавам, че все още не ми е съвсем доизяснен докрай, все още съм в процес на търсене или както аз си го наричам за себе си – „в процес на стрийминг“..
Нека почна предисторията още от 1993 година някъде когато реално се появяви истинския интернет в днешния му класифициран и подреден вид под формата на частната инициатива yahoo.com. Та значи аз тогава за пръв път също се сблъсках с интернет – и то забележете как – като четох за него в списание „Космос“ на село:) Тогава нямах компютър.. Първият ми компютър си купих чак 6 години след това:) Но това не ми пречеше точно тогава през 1993 година лятната ваканция, бъдейки си на село и четейки списание „Космос“ и за това ново явление „Интернет“ да реша да направя първия си сайт:) Как ще попитате – та аз нямах компютър? Нищо, аз тогава обичах да рисувам и даже бях почнал да рисувам комикси, т.е. визуализирах си сам съдържание:) Та колко му е след като правиш комикси да не почнеш да правиш и интернет сайт, ама на хартия? Речено – сторено – откъснах си няколко вътрешни страници на училищните тетрадки и почнах да пиша и рисувам статии, така както си ги представях в интернет (между нас казано то си беше чист вестник, но аз му казвах интернет вестник:) Имаше си и име – „Нова вест“ и издадох цели 10 броя на този интернет сайт, защото тогава изобщо не знаех, че сайтовете нямат броеве и изобщно не си представях нелинейния хипертекстов протокол. Светът за мен тогава беше линеен..
Та тогава в този мой първи „уебсайт“ писах за неща, които ме вълнуват и се чувствах истински щастлив. Тогава си казвах – ех какво велико нещо е Интернет! .. Всъщност тогава с тази моя юношеска наивност и „предприемчивост“ съм открил силата на съзидателността и независимостта..
Видях истински Интернет чак през 1997 година – Гювеча и един фенски сайт на ЦСКА.. Бях супер очарован и потресен, че всъщност моите интернет вестници много приличат на уебсайтове и даже помня, че тогава казах на приятеля си, при който „гледах Интернет“, че аз ако имам компютър, това ще правя. Той не разбра точно и попита – Какво, ще гледаш сайтове на ЦСКА ли? , а аз отговорих – Не, ще правя точно такива сайтове. Той си беше компютърджия още тогава, не беше направил нито един сайт, аз нямах компютър, но вече бях направил 10 интерент сайта. Но важното е че се разбрахме – и двамата вярвахме в Интернет, съзидателността и независимостта. Още сме си приятели с него, както и с всички, които се занимават достатъчно дълго с интернет.
Тогава Интернет беше наистина Независим и там всички бяха еднакви и равни …
Защо разказвам тази история и защо започвам с нея? Ами защото наистина Интернет тогава беше истинска идея, иновация и дръзновение.. Всички които се занимават с интернет поне от 90-те годиниа на миналия век нямат кардинални идеологически различия, ако имаха го решаваха на терена на Интернет.. Тогава се заорди и идеята за хакерския кодекс, за честта на компютърджията, хакера, интернетаджията.. Дори да бяха различни хора, с различни политически възгледи или различни социални класи – всички бяха общи в „хакерското“ и знаеха какво значи „интернет“, „хакерска“ чест.. Беше много хубаво.
За съжаление като всяко хубаво нещо – това свърши според мен някъде 2006-2007 година. Забележете че не казвам 2003, 2004 когато се появиха първите социални мрежи (MySpace, Facebook), а чак към 2006 – 2007 година когато вече явлението стана масово, вътре влязоха всякакви нови лица. Да не си помислите, че искам да кажа като старите хора „младите прецакаха всичко“ – нее, просто тогава стария капитал видя ниша в Интернет (и по-скоро социалните мрежи) и „наляха“ пари за всеки случай.. С годините вече като „тренда“ с печалбите тръгна нагоре – нещата ставаха все по-объркани и все по-зле.
За старите интернетаджии стана много трудно да вярват в идеята за Интерент. Понеже Интернет е печеливш е много хубаво, че повечето от тях са богати (или поне достатъчно добре финансово обезспечени) така че те най-лесно си решиха проблема – просто нямат акаунти в социалните мрежи, карат си на Линукс и се радват на живота си:)
Е аз знам, че когато не съм във Facebook нямам проблеми, защо по дяволите си го причинявам и съм в него поне по 15 минути на ден?? И по-лошото вече си направих ТикТок, озъртам се и за новата социална мрежа, която още не се е появила:) Ами като всички на моето дередже ще кажа – работата ми го налага.. 🙁 Нали съм част от организаторите на местната българска хакерска конференция.. Нали трябва да съм в тренда и да следя какво става.. Обаче с възрастта ми ставаше все по-трудно да следвам тренда, да „съм в процес на стрийминг“..
Почнах дори да си задавам въпроси – „Има ли смисъл?“ и да си отговарям с „хейтърски“ коментари на себе си – „нека ги оставя младите да си чупят главите, сега всички са хакери“ .. Беше ми все по-трудно да обясня сам на себе си – какво е „хакерското“, какво е „независимото“, какво е „глобалното“, какво е „локалното“ ? Какъв да ни бъде новия слоуган за новата Black Hat Конференция? И куп други ала-бала злободневни Фейсбук измислици…
„Хванах“ се, че за жалост бях станал част от новия дигитален пролетариат, където потребителите вече не са равни, а лумпенизирани много лесно от стария капитал 🙁
И в този момент се сетих за историята от 1993 година, когато направих първия си интернет сайт и бях много щастлив, и независим.. Когато нямах компютър, но имах най-перфектният уеб сайт и когато не си задавах безсмислени въпроси – „Ама какво е Интернет, http, html, perl, php, sql, ssh?“.
И тогава изведнъж ми стана ясно, че същото може да бъде и днес.. Няма Facebook, Няма TikTok, Няма Google, Няма WordPress, Няма ChatGPT!!
Има просто Интернет.. Не ти трябва Facebook, TikTok, Google, WordPress, ChatGPT, http, html, perl, php, sql, ssh, ако знаеш как да правиш Интернет…
Не ти трябва дори компютър, за да си истински Хакер …
Автор: Георги Динчев